От 2012г. паспортите при газовите инжекциони се заместват от

документ, издаван от ГТП. Условията да минете успешно технически преглед са бутилката (резервоарът) да не е по-стара от 10 години и да бъде снабдена с евросонда с електронен мултиклапан за спиране на горивото. Също така клапанът трябва да може да ограничава зареждането до 80% от общия обем на бутилката. Изискването е, защото пропан-бутанът променя обема си с 0,25% за всеки градус над 20-я.

Но нека разгледаме по-подробно евросондата най-напред.

Тя е един вид бензиновата помпа, най-грубо казано, но с малко по-различни функции и с разликата, че няма електрически захранван нагнетител към редуктора (освен системите газови инжекциони течна фаза). През нея се извършва и зареждането с пропан-бутан. Газоколонката прави налягане към сондата от порядъка на 9-12 бара, което е достатъчно, за да преодолее натиска на възвратния клапан и горивото да постъпи в резервоара. Тъй като газта е течна тя повдига поплавък, който от своя страна, в зависимост от ъгъла на монтаж на сондата, достигайки определен ъгъл, задейства втори клапан, който да ограничи зареждането. При шофиране на газ горивото минава първо през скоростен клапан, който се грижи то да не постъпва прекалено бързо в редуктора и второ през електромагнитен клапан, който би трябвало да се затвори веднага щом изключим контактния ключ. Дотук защитите ни станаха 4. Но какво се случва при пожар например? Според изискванията за монтаж на бутилката трябва да се изгради отдушник, който да изхвърли горивото в атмосферата, за да не се получи насищане в затворено пространство (купето например) и да последва взрив. Това изхвърляне се случва благодарение на т.н. “клапан с контролирано чупене”, а това би се случило при налягане от 27 бара или 110 градуса по Целзии. За сравнение, когато отваряте кенчето си кока-кола, причината да не го смачкате е, че при упражняването на натиск то се отваря точно по прорезите, които са сметнати да се скъсат при определена сила – с други думи “клапан с контролирано чупене”.

Вторият съществен елемент е самият резервоар (бутилката).

Би трябвало да бъде изградена от стомана и данните по производството й трябва да бъдат вписани в придружаващ сертификат, който да доказва, че отговаря на европейските норми за качество. На българския пазар ще срещнете най-вече българско производство бутилки и турско. Няма да кажем кои препоръчваме, но всеки сам може да си направи сметката като сложи на кантар от едните и другите при едни и същи обеми бутилки. При едните има значително спестяване на вложения материал. Италиански бутилки почти не се предлагат, защото цената им почти достига самата газова уредба като цяло и за съжаление трудно се намира кой да плати за такава бутилка.

Важно е да запомните, че всичко описано дотук има цена.

И турските и италианските сонди имат 5 степенна защита (или за едните поне така се говори), но разликата в изработката е от земята до небето. За смях, обаче, разликата в цената им е едва 20-30 лв.

Затова следващия път, когато решите да купите най-евтиното, помислете си дали животът на вашето дете, което возите на задната седалка, струва 30лв.