Автоклиматикът, за разлика от домашния климатик,
се състои от множество меки връзки. Това е наложително предвид силните вибрации в двигателния отсек, особено при дизеловите автомобили. Ако погледнем отблизо нещата ще забележим, че връзките са реализирани посредством силиконови О-пръстени, а алуминиевите тръби продължават в гумени и обратното. За пример ще вземем компресора и следващия елемент след него – кондензатора. Първият е захванат на корпуса на двигателя, а вторият – за гредите пред броня. Т.е. единствената възможна връзка между тях е меката връзка, в противен случай вибрациите от двигателя биха предизвикали невъобразим шум по купето на автомобила.
Вторият елемент, който най-често е причина за теч на фреон са самите тръби.
При автоклиматиците тръбопроводите са от алуминиеви сплави, както и радиаторите. Алуминият е по-лек от медта и месинга и затова е предпочитан материал. Но за разлика от медните тръби (които се използват при домашните климатици), алуминиевите стареят, гният и са трошливи. Медните от своя страна при контакт с въздуха и влагата се окисляват и стават дори още по-здрави.
Изброените до тук неща са малка част от възможните проблеми, но най-често срещаните. Имайте предвид, че
не съществува кола, чийто автоклиматик да не е дозареждан
поне веднъж през живота й. Колкото по-стар става един автомобил, толкова по-често ще се налага да проверявате количеството фреон в системата.
Вибрациите, меките връзки, стареенето на материалите са в естествен процес на износване и тяхната поддръжка при специалист е необходима, ако искате да се радвате на удоволствието от шофирането и сами да избирате климата във вашия автомобил!